Иван Евстратиев Гешов

Петър Чолов - Родът на Христо Ботев - Никола Тодоров Пулиев и неговото потомство:

"...Иван Евстатиев Гешов (1845-1924), роден в Пловдив, но бащиният му род произхождал от Сопот и Карлово.

...

Иван Евстратиев Гешов започнал учението си в гръцко училище в Пловдив, но го продължил (до 1865 г.) в българското училище на Йоаким Груев, също в Пловдив. Седем години (1865-1872) живял в Манчестър при баща си, който ръководил търговската кантора на фирмата ,Гешови" в този град. Следвал финансови и политически науки в местния колеж, после в университета „Виктория" (от 1869 г.). Завърнал се в Пловдив през 1872 г., работил в родовата фирма и се включил в обществения живот на българите в града. През 1873-1875 г. ръководил като председател Пловдивското читалище. По време на Априлското встание от 1876 г. изпращал дописки за английските вестници за жестокостите на турците при потушаването на въстанието. Съпровождал и чужестранни кореспонденти из България. При подготовката на Цариградската конференция на европейските сили в края на 1876 г. връчил политически адрес (изложение) със стотици подписи на българи с искане да се уреди българският въпрос и Освобождението на България. За тези си „престъпления" Иван Евстратиев Гешов бил арестуван от турската власт и осъден на смърт. Спасило го застъпничеството на английското правителство. В турския затвор в Цариград написал първата си книга „Записки на един осъден"

Освободен от затвора след Освободителната война, Иван Евстратиев Гешов се върнал в Пловдив и се отдал на политическа дейност. Две години (1879-1880) бил председател на Областното събрание на Източна Румелия. Редактирал и вестник „Марица" (1878-1885). Ръководил като директор (министър) Дирекцията на финансите на областта (1882-1883). Към края на 1883 г. се преместил в София и 2 години бил директор на Българската народна банка. Избиран е за министър на финансите (1886, 1894-1897). Бил и управляващ Министерството на търговията и земеделието. Като министър-председател и министър на външните работи през 1911-1913 г. мобилизирал всичките икономически и военни сили на България за спечелването на Балканската война. Вероломното навлизане на румънската армия в България, нейният удар в гръб, ликвидирало всички български успехи във войната.

Иван Евстратиев Гешов бил избиран неведнъж и за народен представител, а през 1901 и 1913 г. бил и председател на Народното събрание (на II и XVI обикновено народно сбрание). През 1901 г. е избран за председател (водач) на Народната партия и останал на този пост до 1920 г., когато същата партия се сляла с Прогресивно-либералната партия. Тогава е избран за ръководител на новообразуваната Обединена народно-прогресивна партия. Член е на Българското книжовно дружество (БАН) и е председател на същото, както и на Българския червен кръст.

На журналистически и книжовни занимания Иван Евстратиев Гешов се отдава още от 1865 г., когато става струдник на вестника на П. Р. Славейков "Гайда". После сътрудничил на сп. „Читалище", „Летоструй" и др. Превежда и книги, като напр. „93-та година" от Виктор Юго (1881). Редактира и издава библиотека „Свети Климент". Автор е и на десетина книги, най-вече публицистични и мемоарни. Между тях са драмата „Ивайло" (1888), сборникът със статии „Думи и дела" (1899), „Престъпно безумие" (1914), „Балканският съюз" (1915), „Спомени и студии" (1928) и др.

Още приживе Иван Евстратиев Гешов подарил на държавата дворно място (парцел) на ул. „Граф Игнатиев" в София, за да се построи общежитие „Дом Иван и Мария Иванови Евстратиеви Гешови" за бедни студенти българи. За построяването на този дом дал още 24 500 лв. Дълги години тоя дом наистина служил за общежитие на студенти. Намира се на ул. „Граф Игнатиев", близо до площад Славейков в столицата.

След като създали семейство през 1874 г., Мария Николова Пулиева и Иван Евстратиев Гешов живели неразделно почти половин век, в голямо и сърдечно разбирателство, щастливо. „С нейното влизане в моя дом влезе и щастието - пише Иван Евстратиев Гешов. - С нея разделях скръбта, с нея споделях радостта на ония паметни години на борби и победи."

Мария Николова Пулиева и Иван Евстратиев Гешов отгледали 5 деца: Харитина, Евстатий, Ана, Николай, Евлогий (Иван Евстратиев Гешов. Лична кореспонденция. С., 1994; Бобчев, Ил. Живот, дейност и възгледи на Иван Ев. Гешов (1849 – 1924) С., 1924; Гешов, Ив. Спомени и студии. С., 1928; Руменин, Р. Офицерският корпус в България. Т. 1-4, С., 1996)."