Алексий Слав (1207-1230 г.) e самостоятелен владетел, деспот. Произхожда от династията Асеневци. Сестрин син e на царете Асен, Петър и Калоян. Братовчед на цар Борил и севастократор Стрез. Енергично се противопоставя на цар Борил, като го смята за "узурпатор". През 1208 година влиза в договорни отношения с латинския император Хенрих Фландърски, който го удостоява с титлата деспот. Родопското население обича своя деспот и го подкрепя. Владеел множество непревземаеми планински крепости. Под негова власт са Западните и Централни Родопи, и голяма част от Източна Македония, на изток от река Струма. Първоначално главната му резиденция се намира в крепостта Цепина, днес край село Дорково в Родопите - (1207 - 1212). След 1212 годино премества седалището си в крепостта Мелник, скътана в полите на Пирин планина. Прави значителни дарения на манастири. Такъв е случая с манастира "Св. Богородица Спилеотиса" край Мелник, в грамотата за което се самоопределя, като "самодържец". За последен път деспот Алексий Слав е споменат в историческите извори през 1228 година, като враг на латинците. Вероятно след Клокотнишката битка от 1230 година земите му са присъединени към българската държава. За последните години от живота му липсват сведения. Според съвременниците му "е бил най-забележителната личност на Балканите". Славел се е, че "никога и на никого не бил подчинен". Споменът за него е живял със столетия. Името му се споменава в една грамота на владетеля Константин Драгаш през 1393 година. През 15 и 16 век Родопите са наричани в някои извори Славееви гори - епоним от Слав. Река Доспат носи името си от титлата деспот и вероятно е свързано с личността на Алексий Слав.